Учителят по философия на нашите деца, т.нар. мистър Веско често кара малчуганите да се замислят над наглед очевидни неща. Например: какво е живо и какво – неживо или как разбираме че някой е дете и от сорта.
Смятам да се възползвам от техниката и да задам един от най-важните за π-строй въпроси:
Какво прави една жилищна сграда изключително подходяща или напълно неподходяща за деца?
Тук се очаква вашето активно участие с идеи и предложения!
Ето един необработен начален списък с нахвърлянки:
- лесна употреба на детски колички, велосипеди и пр. едрогабаритна колесна техника – без стъпала до асансьора (който трябва да е достатъчно просторен за целта), обща стая за съхранение на партера (по-добре там, отколкото на стълбищните площадки);
- парапетите на балкони и стълбище са без големи дупки, с достатъчна височина;
- защита на прозорците – дръжки със заключване и бронирани стъкла;
- трябва да има асансьори, които в по-малка степен могат да откъснат някой детски пръст;
- обезшумяване между съседите;
- възможност за монтаж на голяма вана;
- ключове за лампите на комфортна височина;
- защитени контакти;
- детски кът на двора.
Това е от мен. Вие сте на ход!
Днес с един архитект си говорихме за липсата на фокус върху енергийната ефективност на новото строителство у нас.
На пръв поглед инвеститорите нямат полза от такова строителство, тъй като излиза по-скъпо. Затова държавата е предвидила два познати механизма – на тоягата и моркова. За тоягата – изискванията на ЗУТ и прилежащите нормативни актове не смятам да се спирам. По-интересна е темата за моркова – има(ло) данъчни облекчения за сгради от енергиен клас А и Б (каквото и да значи това). Гледам обаче сайта на Агенцията по енергийна ефективност и забелязвам още на първа страница становище на МФ и НАП (PDF), според което от 1/1/2008 морковите свършват. Ще кажеш, че сме постигнали заложените цели и вече няма нужда от стимулиране!
Нейсе, щом енергийната ефективност е в интерес на клиента, значи е в интерес на инвеститора. Следователно – ще инвестираме. Пък и вярвам, че е по-добре да влагаме парите си в Capex отколкото в Opex.
Струва ми се, че с избора на познатите средства като дограми и изолации ще се оправим сравнително лесно. По-трудна ми изглежда реализацията на идеи, свързани с използване на възобновяеми енергийни източници.
Да вземем за пример системите за геотермално отопление. Един познат твърди, че отоплява около 2,000 кв./м. срещу 300 лв./месец при инвестиция от около 20,000 лв. Дори числата да са пожелателни пак си струва да се огледа. В интернет открвам информация само за случаи при наличие на горещ извор. Ако съм разбрал правилно обясненията на моя познат, неговата система работи на принципа на климатика – използва целогодишната постоянна температура на подпочвените води (около 12 градуса) като през зимата отнема 3-4 градуса, през лятото ги връща. Затова търся експерти по въпроса. Засега съм открил само И Ес Ди България и… хм NET-BG. Да ме насочите към други източници?
Чудя се също дали слънчевите колектори, така популярни по покривите в Гърция, имат практично приложение по нашите ширини. Може би с това напредване на субтропика по посока Русе имаме шанс?
Въобще ще се радвам да ме насочите към хора, които са в състояние да разберат всички технологии зад проекти като този.
Мерси предварително!
Който ме познава достатъчно, знае за твърдостта на убеждението ми, че само три процента отличават доброто от великото.
Ето защо за мен въпросът с трите процента на Пишман строй е от най-висок приоритет. Мисля по темата от известно време и съм готов с първоначалната дефиниця. Не я считайте за закована на стената, а смело коментирайте всичко, което ви харесва или не.
И така, какво отличава Пишман строй от маймуните в строителния бранш?
Както обича да казва моя приятел Дидо „има три неща“:
- ясен таргет
- маниащина
- мерак
Какво се крие под всяка точка съм опитал да обясня по-долу. Нещо писането ми върви трудно, така че се извинявам за трудната четимост на места. Някой ден, когато имам вдъхновение ще се опитам да го пренапиша.
Ясен таргет
Основен проблем на всяка жилищна кооперация, която съм виждал е случайният подбор на съседите.
Само си представете комбинацията от обезщетени собственици, добре облечен бизнесмен с два джипа охрана, младо семейство с бебе и за разкош – две кипърски студентки под наем в апартамента на заможна дама, решила да инвестира в недвижим имот.
Шаренията от съседи води до ситуации, които щяха да са комични, ако не бяха тъжни и на моменти страшни. Например:
- Докато кипърките вдигат щур купон, младата майка в съседния апартамент се опитва да приспи бебето си;
- Обезщетената баба от първия етаж освежава целия вход с онзи нежен аромат, който е по силите само на добре втасалото кисело зеле;
- Докато децата си играят в двора, охраната извежда добре облечения бизнесмен наметнат с кевларено одеало;
- Събранията на живущите не могат да решат нито един капиталоемък въпрос, тъй като обезщетените и хората под наем са против увеличението на месечните вноски.
Пишман строй си поставя за най-приоритетна цел да избегне подобни ситуации. Основно средство е тясното таргетиране на бъдещите собственици. Трябва да намерим хора от една социална прослойка, със сходен мироглед, ценности и лайфстайл. Така както е по цял свят. Е, там се делят по квартали, но ние сме (все още ) много малки, така че ще се ограничим в рамките на една сграда.
Стига общи приказки. Таргет групата на Пишман строй е:
Средна класа млади семейства с малки деца
Как го избрахме ли? Ами търсим си съседи от нашата порода. Пък и с такъв таргет ще ми бъде най-лесно да се поставя в обувките на потенциален клиент.
В нарочен постинг ще се опитам да дефинирам с ваша помощ по-точно характеристиките на групата.
Някой друг ден ще стане дума и за колективния договор, който да обвръже всички бъдещи собственици, така че основните принципи и ценности да се съхранят. Дори при последващи покупко-продажби.
Маниащина
Или как да обърнем основната си слабост в съществено предимство.
Ясно е, че за строителния бранш сме като взети от гората. Нито аз, нито Еми имаме някакъв опит в този бизнес. По-скоро имаме отрицателен такъв с настоящото ни жилище, ама това е тема за отделна публикация.
ОК. На първо четене си казваш „липсата на опит е проблем. кой знае какво и дали ще построят“. Някак си е трудно да се довериш на аматьори.
Нека обаче се концентрираме върху основният недостатък на професионалистите – те знаят, какво може да стане и какво не. Да напомням ли случая с шефа на IBM, който през 1943 г. е знаел, че в света има пазар за не повече от 5 компютъра? Или, че началникът на щатската патентна служба от края на 19 век я предложил за закриване, защото знаел, че всичко важно е открито?
Неопитните пробиват защото не знаят, че няма начин.
Професионалистите с опит са добри в това да пазят статуквото. Как да научат нещо ново, като си знаят? Неопитните аматьори иновират и придвижват света напред.
А строителният бранш има нужда от напредък, защото в буквален и преносен смисъл е в каменната ера. Поне у нас.
Ето защо в Пишман строй сме благословени:
- Да се учим всеки ден. От приятели и познати, от клиенти, от специалистите с които се срещаме, че дори от световни светила. Бог да поживи Интернет;
- Да използваме последните постижения в строителните технологии. 21 век сме все пак, ‘дето се вика, човечеството се е понаучило на туй-онуй през последните няколко хилядолетия;
- Да вкараме свежа струя в скучното ежедневие. Този блог е само началото на редицата хитри идеи, които просто няма как да хрумнат на средностатистическия строител.
Естествено трябва да неутрализираме негативния ефект от липсата на опит. Няколко идеи:
- Прозрачност. Много разчитам, че откритата комуникация с всички пържолодържачи (a.k.a stake holders) ще предизвика необходимата обратна връзка и ще ни предпази от фатални грешки.
- Надеждни партньори. Вманиачен подбор на всички подизпълнители по проекта – архитекти, проектанти, конструктори, строители, надзор и пр. Заслужават отделна дискусия.
- Ограничаване на риска. За клиентите. Просто няма да продаваме на зелено. И ние като Левски – ако се издъним, губим само ние си.
Други предложения?
Мерак
Оставам с впечатлението, че повечето хора влизат в строителния бранш заради големите печалби. Как да си обясня иначе това безгранично желание да се намали себестойността или да се изтиска още малко продаваема площ? На всяка цена!
Гледам собствената си кооперация и не мога да проумея как може да се строи по този начин. Още повече когато строителят живее в собственото си творение. Като влизаш във входа можеш да си удариш главата в тавана, а височината на апартамента ми е под 2.5м. За сметка на това жилищните етажи по документи са 4, а на практика – 6. Да не говорим, че носещите колони се ронят, сякаш са само от пясък (може ли някой да краде от собствения си дом?).
Пишман строй е с друга мотивация. При нас парите не са цел. Първо, имаме достатъчно, че и с години и да не работим ще запазим жизнения си стандарт. Второ, никога в нашите начинания не сме поставяли максималната печалба като цел. За нас парите са неизбежното зло, чрез което можем да реализираме мечтите си. В случая – за една перфектна жилищна сграда, каквато няма втора на хиляда мили околовръст. Жилища-мечта, които няма да искаме да напуснем, дори когато специфичното им предназначение (млади семейства с деца, нали се сещаш) престане да е актуално.
Общо-взето това е уникалната верига в ДНК-то на Пишман строй. Ще се радваме на всеки коментар!
Днес с шурея (a.k.a бай Велин) ходихме до кметсвото на район Витоша на ул. Слънце 2, да поискаме виза за проектиране. Със същата бланка заявихме заверка на скицата, че ми е стара. Ще отнеме 40 дни. Удоволствието ще ми струва 150 (виза) + 5 (заверка) = 155 лв.
С това пишман проектът на пишман строителите може да се счита за пишман стартирал.
Честито на всички пишмани.
