Учителят по философия на нашите деца, т.нар. мистър Веско често кара малчуганите да се замислят над наглед очевидни неща. Например: какво е живо и какво – неживо или как разбираме че някой е дете и от сорта.
Смятам да се възползвам от техниката и да задам един от най-важните за π-строй въпроси:
Какво прави една жилищна сграда изключително подходяща или напълно неподходяща за деца?
Тук се очаква вашето активно участие с идеи и предложения!
Ето един необработен начален списък с нахвърлянки:
- лесна употреба на детски колички, велосипеди и пр. едрогабаритна колесна техника – без стъпала до асансьора (който трябва да е достатъчно просторен за целта), обща стая за съхранение на партера (по-добре там, отколкото на стълбищните площадки);
- парапетите на балкони и стълбище са без големи дупки, с достатъчна височина;
- защита на прозорците – дръжки със заключване и бронирани стъкла;
- трябва да има асансьори, които в по-малка степен могат да откъснат някой детски пръст;
- обезшумяване между съседите;
- възможност за монтаж на голяма вана;
- ключове за лампите на комфортна височина;
- защитени контакти;
- детски кът на двора.
Това е от мен. Вие сте на ход!
13 comments ↓
- комбинация от две твои предложения – асансьорите трябва да са удобни за употреба и от деца, които са сами – да могат да стигат бутоните им; както и звънците до вратите и домофона;
- някакви лесни за използване тоалетни чинии и казанчета – вградени с бутони на стената или такива с ръчка отстрани, не прекалено високи и широки чинии (да не падне някой
); ниски мивки, не много, но достатъчно за дете на 4-5 г да ги достига, с удобни кранове;
- саксии на тротоара пред входа, а и въобще около блока, за да не се качват коли, но да могат да минават деца с колела и майки с колички;
- тротоарите да имат скосяване на ъглите на улиците (ако блока въобще има такъв участък), за да може по-лесно да се минава с колички и колела;
- няколко дръвчета на улицата и около блока, където можеш. важно е, хубаво е, свежо е, а така ще има и малко сянка за бабите на клюкарска седянка;
- басейн на покрива (ако е плосък покрива). много добре обезопасен, да не падне някой, разбира се. лятото водата ще се затопля от слънцето, голям кеф ще е
- а ти, ники, ще се занимаваш ли с обзавеждането или това е работа на собствениците вече? че ми хрумват идеи и за мебелите.
Абе тва с ниските бутони и ключове и такива неща не съм много сигурен, понеже не мисля, че е добра идея 4-5 годишни деца да могат примерно да ползват асансьора сами и да им е лесно. Същото важи и за светлината. Контактите са ясни – те си имат капачета, за да не бъркат децата в тях.
Всъщност конкретни идеи за дизайна не ми хрумват, но пък така като ви чета вашите ми се струва, че ако има наръчник за строене на лудници или затвори ще свърши работа
- Чешма на двора;
- Ограда от някакъв тип;
- Мисля за едно допълнително помещение освен това за количките и колелетата. Някаква стая, където децата да могат да играят докато вали – директно свързана с двора. Асоциацията ми е с „Зала за тихи игри“ по соц. хотелите. Там може да се правят общите събрания.
@Вар: проблемът не е в самостоятелната употреба на асансьора от деца. Грижата е, че дори при наличие на родител има опасност да се откъсне някое детско пръстче. Дори гладките врати на асансьорите в КНСБ успяха, отваряйки се да увлекат ръчичката на малкия ми син и да му прищипят пръстите.
Относно светлината, какъв ти е проблема с ниските ключове? Колкото по-рано децата си отговарят за собствения комфорт, толкова по-добре за тях. Така мисля аз.
Мерси за мнението. Ако се сетиш още нещо – не се колебай да пишеш.
@Миро: и аз си мислех за занималня (така й викам на тази стая). Мерси за предложенията.
По закон асансьорите не могат да се ползват от деца под 7 години без придружител. И не трябва. Дори е добре копчетата да са недостъпни за малки деца. Асансьорът е техника и като всяка друга се поврежда. Токът също спира когато си иска. 5 годишно дете, заседнало в асансьора, може да преживее такъв стрес, че да му трябват години, за а се оправи.
В сградата, в която аз съм отраснал, архитектът много удачно беше подредил апртаментите така, че нито един апартамент да не граничи с друг. На границата между всеки 2 апартамента бяха разположени или ниши, или стълбища, или асансьор (кой е казал, че асансьорната клетка трябва непременно да е съседна на стълбището?). Отделно самите апартаменти бяха разделени на „дневна“ и „нощна“ част, като всяка част разполагаше с отделни сервизни помещения, които се намираха всъщност в средата на апартамента. В половина серивизни помещения (баня, килери, вградени гардероби) се влизаше от „нощната“ част, в другата половина (тоалетна, перално, кухня, още килери и гардероби) – от дневната. Така разстоянието между нощната и дневната част беше не по-малко от 5 метра и 4 стени, а двете части могат да се ползват от отделни членове на семейството едновременно, без да се срещат. Т.е. ако вечер някой спи, а друг бодърства, те няма да се приближат на по-малко от 3 метра и две стени един от друг по никакъв повод.
Макар „съседните“ апартаментите да нямаха общи стени, те бяха проектирани така, че дневна част да съседства с дневна част, нощна – с нощна. Никаква шумоизолация не може да постигне такова обезшумяване, каквото се постига с правилно подреждане на помещенията.
засега само две допълнителни неща ми идват наум:
. мисля спокойно може да се наеме една-до две лелки-каки, които да се грижат както в забавчницата, така и на двора. разделено на всички живущи, едва ли ще е много.
- да има пазач на входа на блока (както защита срещу градци, така и като излиза само дете да го пита накъде е тръгнало)
- ако има и детска забавачница във входа би било чудесно: налага ти се да излезеш – даваш детето на първия етаж в „забавачницата“
- подземен паркинг, до който да стига асансьора
- осветление в общите части с таймери и датчици за движение
- врати/брави с магнитни карти или rfid вместо ключове
- po-niski stypala (kofti e kogato si dete i se iztyrkalqsh po strumnoto stylbishte ili puk se kachwash po stypala, koito ti stigat do kolqno
)
- edno wreme w bloka imashe edna obshta staq na partera – tam si pribirahme koleletata wmesto da myknesh po mazi i tawani. ako i znaesh, che nqma da ti go otkradnat – chudesno…
p.s. izwinete za maimunicata, w momenta ne stawa po drug nachin…
Този „мистър Веско“ ще да разбира от деца и детски работи, защо не го попитаме и него? А и съм чувала от други места невероятно интересни неща за това какви „creative inquiries“ прави за бизнеса.
Идеята за „образцова кооперация“ много ми допадна. И аз в момента съм на етап в търсене на перфектния дом…Доколкото разбирам парите или поскоро печалбата не са от решаващо значение. Защо тогава не минете на вариант къща? Знам, че дебатите относно предимствата и недостатъците биха били безкрайни, но с каквито и екстри да разполага жилищната сграда…едва ли би могла да осигури спокойствието, пространството и независимостта на една къща с двор.
Късно попаднах на това интересно място, но надявам се, идеи трупате още
Като представител на малцинство от таргета (single working mum) бих казала, че най-важното за мен би било кооперацията да има щатен „чичко за поддръжка“. И да знам, че ако мивката ми протече сутринта преди работа, вечерта ще се прибера при работеща такава.
Всъщност като се замисля – това е важно за целия ти таргет.
Успех, проектът звучи фантастично, а „Неопитните пробиват защото не знаят, че няма начин.“ – е най-хубавото изречение, на което съм попадала напоследък
Извинявам се ако това се приеме за спам или нещо такова, ама отдавна бях пуснала търсене за „г-н Веско“ и „мистър Веско“ и гугъл ме докара тук и запомних това място. Срещнах се с Веселин Дафов по един въпрос дали нещо, което става в нашето семейство е подходящо за детето ми или не. Той ми отговори и с история от неговите часове, която сега е описана на pwc.ontoidea.com. Смешното в нея е, че накрая едно дете твърди нещо от сорта на: „Ама тя философията не е за възрастни – тя е само за деца“. Тези консултации с него ми помогнаха да не гледам на децата като на нещо, на което непременно нещо не му достига за да е напълно човек и другите наоколо трябва да запълват тази непълнота.
В случая със строителството на сграда – „То строенето не е за възрастни – то е само за деца“.
Например получих някакви такива странични съвета – ако свалите контактите ниско, защото детето няма височина, то би могло да остане с впечатлението, че от него се очаква да си остане на тази височина и порастването му ще разочарова родителите.
Обясни ми, че щом философията като едно висше знание може да бъде мислена като подходяща за деца (дори само деца), то какво да кажем за останалите неща. Запомних и това – най-важното, което трябва да е подходящо за деца в една къща – това са родителите (възрастните), които използват предметите, а не толкова самите предмети.
Знам, че начинът, по който се намесих може да се тълкува и като нещо с цел да давам акъл, но наистина е написано с уважение към тази страхотна инициатива сграда да бъде съобразена с децата.
Учени се запитали , как се чувстват децата в света на възрастните?????
Построили макет на дом където всички размери са увеличени така , че все едно възрастните са деца и се поставили самите те вътре…………
Тогава разбрали едно:
Домовете (жилищата) за да са безопасни и удобни за децата , трябва да бъдат обезателно оборудвани и с родител! Поне до определена възраст на детето (възраста е спорна) ! Човек никога неможе да предвиди действията на шомпалчетата (поне аз на моите)!
Leave a Comment